Преглед на „Малката смърт“: Новият филм на Дейвид Швимър е объркан

Дейвид Швимър в никакъв случай не е бил прочут с филмите си.

Разглеждането на филмовата автобиография на звездата от „ Приятели “ е бързо – и мъчително. Има „ Six Days Seven Nights “, „ The Laundromat “ и „ Madagascar 3: Europe’s Most Wanted “, наред с други екранни некласики.

Но безспорната харизма и уникалност на артиста най-сетне се употребяват вярно в цялостен растеж в безумния „ Малката гибел “, чиято международна премиера е в петък вечер на филмовия фестивал Сънданс.

МАЛКА СМЪРТ

Продължителност: 110 минути. Все още не е оценен.

Той е страховит. Проблемът е, че той не е задоволително в него.

Швимер играе Мартин Соломон, хленчещ, само че приветлив човекомразец като Лари Дейвид в „ Curb Your Enthusiasm “ или Игнациус Дж. Райли от романа „ A Confederacy of Dunces “, който насилствено написа за безценен ситком на NBC, наименуван „ The Switch. ”

Мартин ненавижда живота си и ни го споделя още веднъж и още веднъж. „ Без занимания, без деца, без цел “, оплаква се той в един от многото си разкази „ горкият аз “. Намръщеният мъж се бори против будността на Холивуд, изпива купища медикаменти за меланхолия, ненавижда годеницата си и фантазира за красива жена, която продължава да се появява в сънищата му.

Той си показва своето малко чихуахуа в блендер. Объркани неща.

Когато Мартин като по знамение намира вложител за своя инди филм — план за екзистенциализъм, който предлага доста средства, той е сломен, когато сътрудниците му му споделят, че единственото изискване за финансиране е мъжкият воин да бъде пренаписан като жена.

„ Никой не желае да гледа различен бял човек с проблеми! Мда “, споделя един сътрудник по този безсрамен, фалшиво-праведен холивудски метод. Забавно.

Ето по кое време нещата стават странни.

За идващите няколко подиуми от „ Малката гибел “, във връзка със промяната на пола, Мартин се играе от актрисата Габи Хофман.

До този миг режисьорът Джак Бегърт ни е предиздвикал да чакаме образно непредвиденото. Това, което отличава кино лентата му от другите истории на лосанджелиски фанатици на междинна възраст, е методът, по който действителността е замъглена от бурни анимации и CGI, с цел да изрази разчувствания мозък на Мартин.

Но влизането на Хофман в обувките на Мартин към момента е потрес за системата. Швимер се връща към „ Малката гибел “, само че единствено за малко.

Защото по-късно полярно противоположната втора половина на кино лентата е за двама най-хубави другари на двадесет и няколко години, изиграни от Доминик Фике и Талия Райдър, които са на нощна задача из Ел Ей, с цел да върнат открадната си кола след грабеж на къща се обърка.

Историята на тяхното пътешестване е обвързвана с тази на Мартин, въпреки и едва, само че общата тематика е тази за пристрастяването.

Всички ексцентрични образни детайли от Първа част — на премиерата Бегерт ги назова „ звънци и свирки “ — се изплъзват и това, което стартира, е по-познат филм, който публиката е виждала доста пъти преди.

Колко постоянно сме гледали млади другари да обикалят нощем от врата на врата в търсене на нещо, до момента в който по пътя срещат колоритни герои? „ Booksmart “, „ Superbad “, филмът на Сънданс „ Emergency “ от 2022 година и доста други направиха същото с по-остър фокус.

Кастингът обаче оказва помощ за поддържането на лудориите свежи. Райдър и Файк наподобяват почтени първоначално, само че разкриват остра заплаха, до момента в който препятстват напред. Карл Глусман играе против вид като спокоен, изперкал дилър на опиати, чийто апартамент е изцяло бял и изцяло празен, с изключение на снежно кълбо. А новодошлият Санте Бентивольо е фантастична находка като техния нервен, изгорен другар Грег.

„ Малката гибел “ е завладяващ пълнометражен дебют от режисьора Бегърт, който преди този момент се занимаваше с музикални видеоклипове за Оливия Родриго, Доджа Кет и Кендрик Ламар. Същият път в кариерата направи чудеса за Дейвид Финчър и Мишел Гондри.

Той сигурно е гений за гледане. Много режисьори могат да създадат атрактивен филм с картонена актьорска игра или естетически отегчителен с блестящи осъществявания. Бегерт не жертва нито външен тип, нито човещина и управлява актьорския си състав безупречно добре за някой толкоз нов.

Проблемът тук е в шумната история. Зрителят не може да не почувства загубата на Рос.