Преглед на „Малката смърт“: Новият филм на Дейвид Швимър е объркан
Дейвид Швимър никога не е бил известен с филмите си.
Разглеждането на филмовата автобиография на звездата от „Приятели“ е бързо – и болезнено. Има „Six Days Seven Nights“, „The Laundromat“ и „Madagascar 3: Europe’s Most Wanted“, наред с други екранни некласики.
Но безспорната харизма и уникалност на актьора най-накрая се използват правилно в цял ръст в безумния „Малката смърт“, чиято световна премиера е в петък вечер на филмовия фестивал Сънданс.
МАЛКА СМЪРТ
Продължителност: 110 минути. Все още не е оценен.
Той е страхотен. Проблемът е, че той не е достатъчно в него.
Швимер играе Мартин Соломон, хленчещ, но симпатичен мизантроп като Лари Дейвид в „Curb Your Enthusiasm“ или Игнациус Дж. Райли от романа „A Confederacy of Dunces“, който неохотно пише за скъп ситком на NBC, наречен „The Switch. ”
Мартин мрази живота си и ни го разказва отново и отново. „Без хобита, без деца, без цел“, оплаква се той в един от многото си разкази „горкият аз“. Намръщеният мъж се бори срещу будността на Холивуд, изпива купища лекарства за депресия, ненавижда годеницата си и фантазира за красива жена, която продължава да се появява в сънищата му.
Той си представя своето малко чихуахуа в блендер. Объркани неща.
Когато Мартин като по чудо намира инвеститор за своя инди филм — проект за екзистенциализъм, който предлага много средства, той е съкрушен, когато агентите му му казват, че единственото условие за финансиране е мъжкият герой да бъде пренаписан като жена.
„Никой не иска да гледа друг бял човек с проблеми! Мда“, казва един агент по този циничен, фалшиво-праведен холивудски начин. Забавно.
Ето кога нещата стават странни.
За следващите няколко сцени от „Малката смърт“, във връзка със смяната на пола, Мартин се играе от актрисата Габи Хофман.
До този момент режисьорът Джак Бегърт ни е накарал да очакваме визуално неочакваното. Това, което отличава филма му от другите истории на лосанджелиски маниаци на средна възраст, е начинът, по който реалността е замъглена от бурни анимации и CGI, за да изрази развълнувания мозък на Мартин.
Но влизането на Хофман в обувките на Мартин все още е шок за системата. Швимер се връща към „Малката смърт“, но само за малко.
Защото след това полярно противоположната втора половина на филма е за двама най-добри приятели на двадесет и няколко години, изиграни от Доминик Фике и Талия Райдър, които са на нощна мисия из Ел Ей, за да върнат открадната си кола след обир на къща се обърка.
Историята на тяхното пътуване е свързана с тази на Мартин, макар и слабо, но общата тема е тази за пристрастяването.
Всички нестандартни визуални елементи от Първа част — на премиерата Бегерт ги нарече „звънци и свирки“ — се изплъзват и това, което започва, е по-познат филм, който публиката е виждала много пъти преди.
Колко често сме гледали млади приятели да обикалят нощем от врата на врата в търсене на нещо, докато по пътя срещат колоритни герои? „Booksmart“, „Superbad“, филмът на Сънданс „Emergency“ от 2022 г. и много други направиха същото с по-остър фокус.
Кастингът обаче помага за поддържането на лудориите свежи. Райдър и Файк изглеждат невинни в началото, но разкриват остра опасност, докато препятстват напред. Карл Глусман играе срещу тип като тих, изперкал дилър на наркотици, чийто апартамент е напълно бял и напълно празен, освен снежно кълбо. А новодошлият Санте Бентивольо е фантастична находка като техния истеричен, изгорял приятел Грег.
„Малката смърт“ е интригуващ пълнометражен дебют от режисьора Бегърт, който преди това се занимаваше с музикални видеоклипове за Оливия Родриго, Доджа Кет и Кендрик Ламар. Същият път в кариерата направи чудеса за Дейвид Финчър и Мишел Гондри.
Той със сигурност е талант за гледане. Много режисьори могат да направят атрактивен филм с картонена актьорска игра или естетически скучен с блестящи изпълнения. Бегерт не жертва нито външен вид, нито човечност и ръководи актьорския си състав безупречно добре за някой толкова нов.
Проблемът тук е в шумната история. Зрителят не може да не почувства загубата на Рос.
